ИЗПРЕВЪ̀РВЯМ СЕ, -яш се, несв.; изпревъ̀рвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Изпревървявам се; изпровървявам се. Всички почнаха да се изпревървят в стаичката и да се трупат със същото любопитство, както правеха това, когато влизаха в някоя панорама на панаира. Й. Йовков, Ж 1945, 63. – Седнах пред хана, а пък нали знаеш, отсреща е къщата на фелдшера. Гледах колко души се изпревървиха при него. Т. Харманджиев, КВ, 642. И децата се изпревървили да гледат: старецът копае, а зетят му стои под фенера и го моли да се прибере вкъщи. О. Василев, ЖБ, 399. Цяло село се изпревърви да види москвича на учителя Пенев. Ст. Даскалов, ЕС, 193.